Реваншът – добър учител!
В разгара на изборния ден няма как да направим анализ на местния вот, но със сигурност можем да разкажем за нашата спортна неделя. Решихме да сменим обстановката като се доверим на комплекс Green Sport, който е с обновени тревни настилки, новосъздадени игрища и прекрасни условия за нашата дейност. Мачовете бяха с изтеглен час от 15:00ч. и от 16:00ч. , а към края им слънцето започна да залязва поради традиционната ежегодна смяна на часа. Изиграха се общо 2 срещи с наши стари познайници и приятели – Национал и ФК Щурче, които пожелаха реванш, заради предишна загуба от Олимпико. Обобщено и кратко казано и двете срещи бяха доста емоционални, като имаше доста сериозни моменти на напрежение (в добрия смисъл), както у децата, така и в публиката. Шумни скандирания, викове, мотивиращи насоки, свирки, тромби и какво ли не .. почти като на истински мач от професионално ниво!
И така по същество – след загрявка и подготовка, мач номер едно беше този на децата набор 2015-2016г. изразен в лицето на Олимпико срещу ФК Щурче. Така чакания реванш започна! Още в първите минути се заформи резултат, който беше доста динамичен. Гол след гол и много показана техника и в двата отбора. Впрочем той се изигра на малко игрище, тъй като традицията така повелява. Голям набор от резерви, множество атаки, греди, фалове, че дори и намеса на 2 пъти на лекарски екип – бяха само част от моментите, в които родители и наблюдаващи гости не останаха разочаровани за решението си да наблюдават футболната сага.
Вратари за нашите малчугани бяха Младен Костадинов и Ивайло Бешков, които доказаха за пореден път абсолютните си умения да не разочароват отбора си и гостите на събитието! Имаше множество удари към нашата врата от страна на ФК Щурче, но те доказаха, че това, което изглежда лесно не винаги се оказва толкова просто! Браво момчета! Заслужени овации за вас!
Що се отнася до попаденията от наша страна и престрелката пред противниковата врата – заслуга за това имат Димитър Иванов със своя точен удар, Алек Христов, който се разписа най-малко 4 или 5 пъти (простете ако имаме грешка в статистиката), скорострелника Нестор Иванов – падащ и ставащ за секунди без да се замисли – дори при фал срещу него, той сам не разбра какво се случва, защото бързаше да се изправи на крака и да играе.
Към края на четвъртото полувреме за Олимпико се разписа и Мартин Бобев, който беше резерва и много бързо след появата си на терен успя да вдигне публиката на крак за да оформи финалното 9:5 за нашите момчета. По отношение фаловете – ами.. имаше и такива. Както за нас, така и от нас. Споменахме в началото, че се наложи намеса на лекарски екип на два пъти, като за щастие се размина само с пръскане и подскоци.. и малко сълзички 🙂
Важното в случая беше, че след проявата на по- груба игра – всички замесени в белята си стиснаха ръцете, извиниха се един на друг и продължиха играта в нормален ритъм. Осъзнаваха, че това е част от спорта и понякога се случват и такива неща. „Така се става мъж“ или „Хайде, хайде – нищо ти няма. Ние едно време какво се правехме..“ бяха най- честите реплики от стана на публиката и по- конкретно от присъстващите татковци. В крайна сметка мача реванш отново завърши в наша полза, а децата бяха доволни, щастливи, изпратени с бурни аплодисменти и едно такова самочувствие, което бе несравнимо ! Ами да – заслужиха си го! Този път с ръка на сърцето можем да кажем, че грешките които допуснаха бяха простими и крайния резултат беше доказателство, че бяха несъществени! Разбира се – винаги може и още! Не само като резултат, а и като показани умения! Ще работим за това – обещаваме! Благодарим на всички деца за спомените, които оставиха у нас в този слънчев октомврийски ден! Поздрави и на ФК Щурче за тяхната чиста и много добра игра! Можем спокойно да кажем, че топката в процентно съотношение на владеене и преобладаване в полето на противника беше почти 50 на 50 за двата отбора, което само по себе си доказва и техничния и равносилен мач!
Не така за съжаление се случиха нещата във втората среща.. Ако следите редовно разборите на мачовете в сайта ни, ще си спомните за тази публикация от близкото минало, където разказахме за това, как Олимпико не допусна гол във вратата си и успя да победи Национал с 3:0 . Хубави спомени за едни добри времена. Днес нещата бяха различни. Доста различни… С бодра стъпка, силна мотивация и нетърпение децата от набор 2013-2014г. буквално нахлуха на терена и много бързо се премениха с новите си екипи, с които се сдобиха на последното мреоприятие, в което взеха участие. Почти нямаше загрявка, защото времето напредна.
Предишния мач приключи, а завесите на игрището се дръпнаха, защото по- големите е редно да играят на по- голямо игрище. Тоест – на цялото игрище! Това ни е познато от спортна зона Герман и имаме предишен опит на позицията. И така мача започна. Първите 10 минути бяха може би най- силните. Това е така, защото Олимпико вкара първия си гол, осъществен след сериозен спринт и силен шут чрез асистенция от Дени Хамбаров.
Ето тук идва и „за съжаление“-то. Този гол беше единствен за нас. През следващите минути незнайно как и защо нашите момчета играха по подобен на миналата среща начин. Хаотични пасове, недостатъчна бързина на спринта, грешки при поемане и подаване на топка, слабо представяне в защита и нападение са само част от спънките, които не доведоха до така желаната победа. Към нашата врата летяха много сериозни шутове, които за щастие не завършваха с попадение, а с греда или отбиване от страна на двамата ни вратари – Алекс Витков и Петър Венков.
Държахме крепостта до средата на второто полувреме. Не отбелязахме , но не ни и вкараха! Публиката беше в много голям емоционален колапс, защото всеки шут или грешка костваше доста тихи, но напрегнати емоции. Резултата започна да се обръща. И така чак до .. 5. Това беше числото, с което Национал си върнаха за предишната загуба от нас. А ние отново започнахме да търсим под вола теле и всичко ни беше криво.
Всяка лоша страна си има своите хубави черти, нали? И тук важи същото. Ако вземем за пример предишния мач на набор 2013-2014г., който анализирахме в тази статия, можем с ръка на сърцето да кажем, че днес децата се представиха доста по- добре от тогава, макар и крайния резултат. Играта беше по- стегната. Личеше си, че последните тренировки са били ползотворни, но за съжаление може би не толкова, че да победим. Изтървахме множество положения, разигравахме топката опасно близо до своята врата, рядко минавахме средата на игрището. Като чете човек ще каже – все поправими неща. Може би е така и само времето и следващите тренировки биха показали. Един много силен момент направи впечатление на някои гости от публиката. Той се изразява в нарушение, извършено срещу Димитър Борисов. Наистина беше доста грубо и за съжаление Митака бе повален, докато спринтираше с обичайното си бързо темпо. В очите на детето имаше сълзи предвид случилото се. Но не това е емоционалното, защото всеки ще си каже, че при подобен тип нарушение е нормално. Изправяйки се на крака Митко погледна за момент своя баща, който наблюдаваше мача отстрани, избъра сълзите си, промени изражението си, стисна юмруци и продължи играта си с всичката си детска сила, която му беше останала след стотиците метри бяхгане. Това е момента, в който родителя разбира, че с присъстивето си дава на детето своята подкрепа! Осигурява му необходимата смелост, която е тъй важна за успеха. Точно тогава малчугана се чувства най- специален, защото знае, че отвън има някой, който го подкрепя и в опита си да докаже, че се раздава на максимум, това мотивира в него желанието за успех! Наистина дребен на пръв поглед, но внушителен момент от играта!
За щастие Митко се отърва само с драскотина от тревата, а играта вече беше към своя край. Процентно съотношение на владеене на топката – 72% : 28% в полза на Национал. Краен резултат – 1:5 отново за Национал. Както споделяме не един път – стараем се да анализираме и споделяме фактите такива, каквито са. За съжаление този път нямахме късмет и продължаваме да търсим грешките си, като гарантирано ще работим за тях в следващите дни! Една загуба не бива да демотивира детето и да го кара да се чувства слабо. Много често грешките са комплексни и са проявени от бързина или недоглеждане. Този път се случи нещо такова, защото качества не ни липсват и сме го доказали не един път. А дали и как ще успеем следващия път – следете публикациите в нашия сайт и ще разберете! Успешна седмица и до нови срещи! За пореден път благодарим на всички родители и гости за подкрепата! Децата имат нужда от нея! Следващия път обещаваме по- добро представяне!
Снимки и видео от деня – в галерията на сайта!
Защита на лични данни
В тази статия е възможно да са използвани любителски снимки, заснети с непрофесионална техника, имена на реални личности, надписи, лога, обстановка и / или други материали, касаещи лични данни. В случай, че притежавате авторски права, споменато е или изобразено лице, име или инициали на Вас или вашето дете чрез по-горе упоменатите обстоятелства и Вие НЕ желаете това нещо да е публично достъпно, молим да се свържете с нас, за да редактираме публикацията и да премахнем посоченото съдържание! Молим да се запознаете с политиката за поверителност на сайта!
